Осми март – денят на международният женски комунизъм

Осми март – денят на международният женски комунизъм (феминизъм), светски празник чиито богоборчески идеали са свързани с разпадането на семействата, отделянето на жената от мъжа, подкрепата на избор жените да убиват децата си (аборт), както и отхвърлянето на християнските консервативни порядки. В най – общи линии този ден се свързва предимно с негативните последици които е донесъл за християните.

В края на XIX век жените започват да протестират срещу „експлоатацията“ си. През 1909 г. в САЩ възниква движение за правата на жените, като основната му цел е да прокара социализма и да извоюва избирателно право за жената.

На 27.08.1910г. на Международната женска конференция в Копенхаген по инициатива на Клара Цеткин е въведен официално денят на жената като ден на борбата срещу „женската експлоатация“. Първият международен празник на жената се състои на 19.03.1911г. в Дания, Германия, Австрия, Швейцария и САЩ.

През 1921г. на Втората женска комунистическа конференция се определя датата 8 март за празник на жената. Теориите за тази дата са няколко:

1. 8.03.1857г. – стачка на текстилните работнички в Ню Йорк.
2. 8.03.1917г. – стачка на работничките в Санкт Петербург.

Основната идея на празника е била да утвърди борбата на жените за равенство и по-добри условия на труд и живот.
Между Първата и Втората Световни войни празникът е имал за цел да легализира аборта, както и закони за закрила на проституцията и правото на „свободна“ любов. През този период денят на жената се превръща в деня на майката. През 70-те години на XX век 8-ми март от ден на борба за правата на жените се превръща в ден на женската солидарност.

Какво излиза всъщност? „Празникът“ 8-и март има за цел да прокара социализма, абортите, еманципацията и изобщо разрушаването на традиционния семеен модел, изграден с векове от християнските народи.

Клара Цеткин е била една проста партизанка, активно участваща в делата на Германската комунистическа партия. Един от мъдрите държавници на Германия по онова време – Ото фон Бисмарк, забранява на безбожната комунистка да стъпва на германска земя. Цеткин живее в изгнание, в Париж. Цеткин бяга в СССР, където и умира.

Според тогавашните комунисти и днешните либерали и демократи, на жените, които искат да бъдат майки, да отглеждат децата си и да бъдат домакини, им се лепят етикети от сорта на: „робини“, „слугинаж“ и какво ли още не, докато еманципираните жени, които искат да правят кариера и които не искат повече от едно дете, са представяни за „велики“, „модерни“, „напредничави“ и т. н.

Осми март е празник на комунистическите жени, празненство на леките и фриволни жени подлъгани от светските леви пропаганди да избягат от естествената си природа на майки и любящи съпруги. В днешно време много от интелигентните жени дори си нямат на представа какво всъщност празнуват. Мъжете пък плахо честитят „празника“, или с гордо вдигната глава се бият в гърдите и подаряват цветя за да докажат как на този ден обичат жените и майките си. Жалка пародия на времето в което живеем.

Едно пояснение – преди 1944 г. в Царство България се е чествал 1 юни, като ден на майката и детето. Това е бил истинския ден на жената, този който се свързва с нейното призвание – да бъде Майка, да бъде опора на семейството си, да бъде домакиня която се грижи за уюта на дома си. Не случайно старите българи от онова време са казвали, че „мъжът може да построи къща с труда на ръцете си, но само жената може да изгради дом с любовта на сърцето си“.

http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=11&t=11919