Каква е библейската гледна точка по въпроса за „сродната душа”?

Учи ли Библията, че Бог ни е определил една-единствена или един- единствен за съпруг или съпруга? Ами ако този един-единствен умре, означава ли, че ние сме обречени да бъдем нещастни? „Съпругът ми е моята сродна душа” – това звучи много романтично. Но в тази статия лично аз смятам да оборя тази романтика. Едно нещо е сигурно: християнските съветници като цяло са единодушни, че Бог не ни е „предназначил един от вечността, избран най-подходящ партньор”.

„Сродната душа” – това не е християнска идея. Така твърди Джун Хънт – библейски консултант, писател и основател на радиослужението „Надежда за душата”. Фрази от рода на „моята втора половинка” идва от гръцката митология, а вярващите родители неволно, с добри намерения учат децата си, че това е една „добра романтична идея”. Хънт смята, че търсенето на „втората половинка” е форма на взаимозависимост, когато един мъж и една жена са толкова привързани, че това състояние се превръща във форма на идолопоклонство.

По думите на Хънт, нямаме библейски основания да вярваме, че Бог изначално е предназначил за всеки мъж и всяка жена „сродна душа”. Ние избираме партньор в живота и само по този начин ставаме с нея „една плът”. Ако бракът ни се окаже несполучлив, не трябва да смятаме, че сме объркали „половинката” и че никога няма да бъдем щастливи, докато не напуснем своя съпруг или съпруга и не намерим „истинската си сродна душа”. Вместо обаче да мечтаем да намерим загубената „втора половинка”, ние трябва да се научим да създаваме романтични отношения в семейството си и да вярваме, че именно нашият съпруг (съпруга) е нашата „втората половинка”.

Източник: Тейлър О’Нейл, Christian Post