Лабиринт като път към себе си

Какво представлява лабиринтът?

Лабиринтът е единична пътека, която от входа те въвежда до центъра. Това е древен, архетипен модел, който е бил открит в повечето култури по света. Историята на лабиринтите може да бъде проследена 5000 години назад във времето.

Двата основни архетипа на лабиринта са класическият лабиринт със седем окръжности, и средновековният лабиринт с 11 окръжности, от който произхождат различните варианти на съвременните лабиринти.

Лабиринтът е едно от най-древните средства за съзерцаване, които човечеството познава и използва за своето личностно и духовно развитие. Той е отпечатък, блупринт на трансформацията. Лабиринтът представлява древна (медитативна) практика, която успокоява ума, забавя потока от мисли, събужда вътрешните усещания и интуиция. Чрез него можем да получим подкрепа и яснота, отговори на въпросите ни, или помощ в поставянето на целите ни по пътя.  Както Свети Августин е казал Solvitur Ambulando – нещата се разрешават в движение.

Лабиринтът е отлично средство за  себеоткриване и себепознание. Отворен е за всеки, независимо отнеговата религия и духовен път. Не съществува догма, която да е обвързана с лабиринта, както и не съществува правилен или погрешен начин за вървенето па него. Окръжностите на лабиринта създават неутрално пространство, което едновременно предлага и убежище: защитено и свещенно място, в което можем да се свържем с вътрешното си аз и с духовния свят.  Когато вървим към центъра на лабиринта, символично наближаваме своя вътрешен, духовен център. И тази разходка отразява и Твоя път в живота, защото лабиринтът е метафора и на житейският път, който извървяваме. Отразява пътя към центъра на дълбокото ни и истинско същество.  Започваш своя път отвън, и го прикключваш отвътре: отговорът се крие отвътре. Това е медитация, символичен път на поклонение, който кара умът да притихне, за да можеш да се завърнеш във външния свят с отворено сърце и с по-дълбоко и чисто разбиране за себе си. И както всички пътешествия, и това започва с една единствена крачка.

В този лабиринт не можеш да се загубиш. Има лабиринти, пълни със завои, криволичещи и задънени улици, и човек се загубва в пъзела, който трябва да разреши. В този лабиринт, човек не може може да се загуби, защото входът и изходът са едни и същи. Независимо от сложността на лабиринта, при всички случаи пътят към центъра е един. За това единственото решение, което трябва да вземем е, ще влезем или не?

Малко история

Най-ранните следи от лабиринти са намерени, издълбани в кост от мамут, намерена в пещера в Сибир, и датират от 5000 години пр.н.е. Ранни следи от лабиринти намираме в древни пещерни рисунки в Испанияр от 2000 г.пр.хр., Италия и Мароко. Също така са намерени изображения на лабиринти върху древни монети от Крит.

По времето на Римската империя са разпространени лабиринти с квадратна форма.

В средновековието класическият лабиринт започва да включва в себе си и християнска символика, като често ги изобразяват върху пода на християнските църкви. Тези лабиринти са били използвани и като заместители на дългите и изтощителни поклоннически странствания до Йерусалим. Във френските катедрали ги наричали „Пътя до Йерусалим”. През средновековието, от 80 катедрали на италянска и френска земя, 22 били с лабиринти.

Най-известният средновековен лабиринт, запазен до днес, се намира във Франция, в катедралата Шартр. Завършен е през 1201-ва година, и представлява лабиринт с 11 окръжности.

Традицията на ходенето по лабиринт се възобнобновява през седемдесетте години, като започват да ги полагат в паркове, дворове, университети, училища, болници, църкви, духовни центрове,  и дори и в затвори.

Класически лабиринт със 7 окръжности

Това е най-стария модел на лабиринт. Седемте окръжности символизират и седемте чакри. Когато вървим по лабиринта, той кара жизнената енергия да се придвижва по определен начин през тялото ни. Започвеме да вървим през третата чакра, после през втората, придвижваме се към първата, четвъртата, седмата, шестата и накрая, преди финала, стигаме до петата.

Причините да тръгнем по лабиринта могат да бъдат най-различни. Може да сме подтикнати от желанието си да се свържем с природата, да се откъснем от хаоса на ежедневието, да се освободим от стреса, да потърсим отговори на различни въпроси, да успокоим потока от мисли, да разрешим даден проблем, да потърсим вътрешен покой, да постигнем съзнателен живот, да увеличим продуктивността си, или да получим творческо вдъхновение. Движението по лабиринта отприщва вътрешните ни творчески процеси. Помага на ума да постигне състояние на медитативен покой, стимулира въображението, събужда интуицията, и открехва възможностите за спонтанно реагиране.

Лабиринтът не е обвързан с никаква догма, поради което е отворен за хора от всякаква възраст, религия, опит и потекло. Той е универсален символ, отворен към личното намерение на всеки.

Поради това, че не съществува ‘правилен’ начин за вървенето по лабиринта, не е нужна никаква предварителна подготовка. Хората вървят по него в мълчание, и не е нужно да изразяват с думи преживяното по пътя. Целта на пътешествието по лабиринта е самото пътешествие.

Всички основни религии съдържат в себе си учение за духовното странстване на героя, за пътя, който трябва да извърви, за да развие в себе си състрадателност и способност да отвръща на света с яснота и мъдрост. Вървенето по лабиринта се е развило като метафора на това духовно пътешествие. Всички ние сме странници по пътя на съзнателното съществуване и откриването на нашата истинска същност. Смисълът на пътя не е придобиването, а освобождаването от притежанията ни.

Всяко пътешествие започва с една единствена крачка. Както всяко едно пътешествие, това в лабиринта също ти носи онова, което сам вложиш в него. Важно е намерението, с което си тръгнал.

А то може да бъде най-различно: скръб, медитация, духовна трансформация, лечение, намаляване на стреса, семейни проблеми, въпроси, свързани с работата, получаване на отговори, тиймбилдинг, церемония.

Независимо от броя на окръжностите, като всеки поклонически път, и този се състои от 3 фази:

1. Влизане и движение към центъра
2. Време, прекарано в центъра, и
3. Напускане на центъра и завръщане към външния свят.

Задачата е да вървиш по лабиринта в състоянието на наблюдатeл. Да бъдеш едновременно ноблюдаван и наблюдаващ. Докато вървиш, наблюдавай какво усещаш, чувстваш и мислиш. Осъзнай ги, поеми дълбоко въздух, и ги пусни, освобождавайки съзнанието си за следващия момент.

Изследвай лабиринта и открий своя уникалин начин да вървиш по него, той отразява твоите лични вярвания и ценности. Довери се на вътрешната си мъдрост. Довери се на краката си. Понякога, вървенето по лабиринта, без определена цел или намерение, може да доведе до прекрасни преживявания, в които да намериш отговор на въпроси, които дори не си задал.

Енергията на лабиринта задвижва редица емоционални, мисловни и енергийни процеси в теб, резултатът от които можеш да усетиш или веднага, или много след като си излязъл от него. За това, ако не получиш прозрения в веднага, не си мисли, че ходенето по лабиринта е било напразно. За някои неща понякога трябва време.

Всичко, което преживееш в лабиринта е метафора на живота ти. Лабиринтът ще отрази онова, което се нуждаеш да видиш.

Насоки за вървене по лабиринт: 

1) Освободи се от очакванията си. Посланието на лабиринта често е завоалирано. Просто се отпусни и се отдай на пътеката на съзерцанието.

2) Изчисти ума си и усети своето дишане. Наблюдавай се. Обърни внимание на всичко, което преживяваш по пътя.

3) Позволи на тялото си да намери своя собствен ритъм. Някой ще пожелае да мине лабиринта тичешком, друг стъпка по стъпка, трети танцувайки.

4) Лабиринтът е двупосочна улица. Възможно е да се разминеш и с други хора. Тези, които влизат, ще срещнат тези, които излизат. Може ти да задминеш някого, или пък друг да те задмине. Ако отстъпиш настрана, запомни мястото си, и продължи нататък.

5) Възможно е в теб да изникнат различни усещания и емоции. Отпусни се, дишай и ги остави да си вървят, освобождавайки съзнанието ти за следващия момент. И запомни, всичко, което ти си случи в лабиринта, може да бъде погледнато като метафора.

Материалът е преведен и подготвен от Естер Гомбаш.