Черногорски пътник

Котор е вълнуващ лабиринт от средновековна история, красоти и малки удоволствия. Разположен в дъното на най-южния фиорд на Европа, само на 380 км  от София, като закотвен кораб лежи Котор, град на моряци и търговци, чиито калдъръмени улички и каменни зидове могат да разкажат много истории. Котор е един от най-добре запазените средновековни градове на Стария континент, останал почти непокътнат от ХV в. насам, когато предава ключа си на венецианците и така, под властта на републиката, избягва османското робство, тъй като католическите войски му се притичат на помощ, а от 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО заради богатото си културно-историческо наследство.Най-впечатляващи тук безспорно са крепостните стени на града, които подобно на Китайската стена, пълзят по отвесните склонове на хълма „Св. Иван“ и със своите 20 м височина и 10 м дебелина се издигат до билото му, защитавайки Котор от север. Съхранени в продължение на 4.5 км, това са едни от най-добре запазените крепостни зидове в Европа, наред с тези в Дубровник и в Йорк, по които може да се разходите, а наградата ви ще бъде панорамна гледка на града и залива от птичи поглед.

Котор е малък, но горд град, и макар че може да се обходи за около два часа, всъщност ще са ви необходими поне два дни – не само ако искате да се възползвате напълно от възможностите, които предлага, но и защото е умишлено планиран като лабиринт с отбранителни цели и е много лесно да се загубиш в него. Хубавото е, че накъдето и да тръгнете, все ще се окажете пред някоя забележителност, но ако предпочитате реда и добрата организация – започнете разглеждането на Котор от Морската порта на града, изградена през 1555 г., и се движете по часовниковата стрелка. И още преди да сте се насочили накъдето и да било, пред вас се извисява Часовниковата кула, своеобразен паметник на отминалите земетресения. А Котор се е люлял доста – през 1537, 1563, 1667, 1729 и 1979 г. И след всяко едно  кулата се е наклонявала на запад, подобно на кулата в Пиза. След последното през 1979 г. са предприети укрепителни работи, които да заздравят основите.

Катедралата „Св. Трифон“, символът на града, чийто светец е и патрон на Котор, може да ви послужи за ориентир, защото и двете й камбанарии, едната в готически, а другата в бароков стил, високи съответно 33 и 35 м, се виждат отвсякъде. Издигната през 1166 г., през ХVІІ в. тя е възстановена, след като земетресението от 1667 г. събаря кулите й. Но голяма част от интериора й е запазен, както и олтарът и амвонът. Седнете на някоя от пейките в нея да си починете на хлад, защото през лятото Котор става изключително горещ. Камъкът се нагрява и отвсякъде струи жега. По обед е най-добре да се отпуснете в едно от многобройните ресторантчета на града под сянката на някой олеандър, нар, маслиново или портокалово дръвче. „Коноба Катович Млини“ е най-доброто място, където да отдъхнете до поток, който разлива своята свежест в горещината наоколо. Заведението се намира в стара мелница и искрящият ручей подскача из ресторанта. Менюто е дълго, а обслужването – безупречно. Може би тук е мястото да опитате Njeguski prsut – шунка от Njeguski, планинско селище на 1000 м  височина, през което минава пътят от Четине към Котор, което означава, че шунката е винаги свежа. Тя е специалитетът на Котор, а някои добавят – и на цяла Черна гора. Може да продължите с всеизвестната которска рибена чорба, приготвена обикновено от пъстърва. Представлява гъста супа, с едри парчета месо, ориз и най-различни подправки, придаващи й характерния тъмночервен цвят и силен аромат, който подмамва минувачите да опитат специалитета на Котор, дори и да не са почитатели на нептуновата кухня. Но ако сте страстен любител на морските деликатеси, истинският рибен пир е в „Галион“.

По-непретенциозните могат да се доверят на винаги вкусната и евтина италианска кухня – пиците и лазанята очевидно много допадат на местните, защото Котор е изпълнен с малки, уютни ресторантчета, сврени под някоя лоза или покрита с бръшлян стреха. В крайна сметка може да хапнете и сандвичи във всяко едно кафене, които са особено подходящи за следобедна закуска срещу едва 1-2 евро.

Яденето може да полеете само с една марка местна бира – Nicksicko. Изборът на вина е малко по-богат – Vranac, Krstac, Pro Corde… Най-популярната високоградусова напитка на Черна гора е гроздовата ракия и ако кажете „ракия“, ще ви донесат точно това, тъй като на черногорски тя се нарича rakija – Prvijenac, Kruna и др.

По всяко време на деня сте добре дошли в изключително приятните кафенета, изпълващи Котор – свили се в бароковата сянка на някоя древна църква, стояща точно тук от векове, когато около нея не се е носило съскането на кафе-машините и автоматите за вода, а цвиленето на коне и виковете на продавачите на пазара. На всеки площад в миналото се е организирал точно определен пазар и оттогава са останали много от забавните имена на которските площади – Площад на марулята, Площад на млякото, Площад на брашното… Пиенето на еспресо в сянката на крепостните стени или под цветовете на някоя магнолия, чието ухание се просмуква в аромата на кафето, е типично черногорско занимание, на което според местните трябва да се отдадете поне в продължение на половин ден… А цената е само 1 евро; кока-колата също е 1 евро, а соковете – 2.

Следобедът може да отделите за разходка с лодка по най-южния фиорд на Европа, както обичат да се хвалят которци, защото водите на Адриатическо море навлизат на 30 км навътре в сушата. През ХХ век Бока Которска е поставен на 30-о място сред 100-те най-живописни заливи на света. По брега се редят малки градчета, като изскочили от някоя средновековна приказка, с малко поувяхнал чар, покрити с патината на времето – с рушащи се палати, почерняла от влагата мазилка на белите къщи, стари палми, нашарили тротоара с оранжевите си плодове, занемарени градини, потънали в златни мандарини и рубинени нарове, закриващи изоставени имения, каменни кейове, с потопени във водата стъпала… една готическа атмосфера, която продължава и над водата, към двата острова, люлеещи се в далечината – „Св. Георги“ и „Дева Мария от скалите“. Надвиквайки рева на двигателя на нещо средно между български, руски и сръбски, лодкарят ще ви разкаже любопитната история на последния остров. Той е изкуствен. Според легендата моряк от Пераст (най-известното селище по брега на залива) претърпял корабокрушение през 1452 г. и се спасил на едно парче скала, където намерил икона на Дева Мария. Това било сметнато за чудо и както повелявала традицията, там следвало да се построи църква. Но нямало къде, защото скалата била само няколко квадратни метра. И жителите на Пераст и Котор започнали да пренасят с рибарските си лодки огромни камъни, които да трупат около скалата, докато не издигнали остров, достатъчно голям, за да построят на него църквата. Храмът бил готов през 1630 г. И тъй като островът трябвало да се поддържа, традицията е жива и днес. На 22 юли всяка година, всички, които имат възможност, пренасят с лодките си поне по един камък до Дева Мария от скалите. Може и вие да вземете участие в ритуала, пренасяйки в джоба си някое и друго камъче, ако и да не е 22 юли. Децата особено се радват да са полезни и да положат камък върху канарата, на която е изградена църквата.

Разходката с лодка може да отнеме 2 или 3 часа, така че, когато се върнете, вече ще е време да помислите за подслон. Като един от най-посещаваните градове на Черна гора Котор е пълен с много и най-различни хотели. Препоръчваме ви хотел „Астория“ – 4-звезден бутиков хотел, разположен в замъка от ХІІІ в. Бука, който се намира в самото сърце на Стария град. Локацията му е идеална и за онези, които ще ходят на плаж в Будва (Черногорската Ривиера), която отстои само на половин час път. Очакват ви просторни стаи с индивидуално проектиран интериор, чийто дизайн комбинира стари каменни елементи с модерни решения, кабелна телевизия, безплатен интернет и др. срещу 120 (извън сезона) и 200 евро (в сезона). Единственият минус е, че хотелът не разполага с паркинг, какъвто има на пристанището, на 5 минути пеша от „Астория“ (в старата част на Котор движението на моторни превозни средства е забранено).

Хотел „Мария“ може да ви предложи същото, но на доста по-ниски цени. Климатизираните му стаи със сателитна телевизия и безплатен интернет срещу 63 евро за двойна стая на нощ се намират в традиционна каменна сграда в рамките на стария град. Хотел „Вардар“ (100 – 190 евро) също е разположен сред историческите паметници на Котор, на централния площад на града. Споменатият ресторант „Галион“ се намира на 10 минути пеша от хотела, в който гостите на „Вардар“ ползват 10% отстъпка.

В Котор бихте могли да наемете и напълно обзаведен апартамент срещу 50 – 120 евро на ден. Разположен в средиземноморска градина с палми, комплекс „Тианис“ предлага 8 апартамента на 50 метра от стария град и на 50 метра от плажа. Всеки апартамент е със самостоятелен балкон+шезлонг, стандартно оборудван с климатик, телевизор, безплатен безжичен интернет, собствен санитарен възел и кухня. В нея вие може сами да приготвяте храната си или да се възползвате от закуската, включваща топла храна и домашен хляб. През летните месеци закуската се сервира в двора на открито.

Старинно очарование прелива и в стаите на последния хотел, разположен зад стените на стария град – „Катаро“. Той предлага стаи с уникален декор в три реновирани сгради от XVIII век на цени от 90 до 150 евро. „Катаро“ има собствено казино и дискотека на име „Максимус“, един от най-големите клубове в района, което е важно, ако планирате да се забавлявате нощем. Тъй като след 1 часа силната музика в Стария град е забранена, гостите на повечето барове се преместват в някои от нощните клубове на Котор, когато вече няма място, тъй като зад крепостите стени те се броят на пръстите на едната ръка.

Ако сте с деца, Котор предлага много възможности целогодишно. Малко хора знаят, че и тук през февруари се организира маскен бал, подобен на този във Венеция и атмосферата е почти същата; все пак Котор е бил под властта на Венецианската република 350 години. През март се празнува Денят на камелиите, донесени в миналото от морски капитан от рода Иванович в Столив от Китай. Цветята са намерили благодатна почва за развитие в малкото селище и заливат с уханието си уличките му. Празникът включва освен изложбата на камелии и богата артистична програма, която завършва с избирането на „Мис Камелия“. Фестивалът на Детския театър, Летният карнавал, церемониалното предаване на ключа на града на 26 юни, многобройните концерти класическа музика, чиято традиция тръгва от договора, сключен за строежа на първия орган в града през 1488 г., са само част от тържествата, в които са поканени да участват всички гости на града, включително и вие.

Пътят от България до Котор минава основно през планински местности, шосето е тясно, с многобройни завои и тунели. Други освен двулентови пътища не съществуват и ограничението на скоростта навсякъде в Черна гора е 70 км/ч. Ако се лишите от удобството на личния превоз и се доверите на автобусите, автогарата на Котор отстои на 15 минути път пеша от старата му част. От Будва автобусите тръгват на всеки половин час, от Подгорица – на всеки кръгъл час, а ако сте в Дубровник (Хърватия) – на всеки 3 часа през лятото.

И макар най-подходящото време да се посети Котор да е през лятото, градът не е летен курорт – няма естествени плажове и водата в залива рядко се стопля достатъчно. Но за сметка на това Будва се намира само на 20 км и ако лежането под чадъра ви изкушава, може да прескочите до плажовете Яз или Трстено, едни от най-добрите по Будванската Ривиера.