Познание за Бога и за себе си

Без познание за себе си няма познание за Бога.

Нашата мъдрост, доколкото може да се нарече истинска и здрава Мъдрост, се състои почти изцяло от две части: познание за Бога и познание за себе си. Но тъй като тези двете са свързани с много връзки, не е лесно да определим кое от двете предхожда и дава произход на другото. Защото, преди всичко, никой човек не може да изследва себе си без веднага да обърне своите мисли към Бога, в Когото живее и се движи; защото е съвършено очевидно, че дарбите, които притежаваме, не е възможно да са от самите нас; та дори самото ни естество не е нищо друго освен съществуване само в Бога. На второ място, тези благословения, които непрекъснато валят върху нас от небето, са като потоци, водещи ни към извор. Тук отново безкрайността на доброто, което лежи в Бога, става по-очевидна в контраста с нашата бедност. Конкретно, нещастната разруха, в която ни е хвърлил бунтът на първия човек, ни принуждава да обърнем очите си нагоре; не само че като сме гладни и умиращи да търсим от там това, което искаме, но и бивайки подбудени от страх, да се научим на смирение. И тъй като в човека съществува нещо като свят на нещастие и, откакто сме били лишени от божественото облекло, нашият оголен срам разкрива огромно множество от позорни качества, всеки човек, бивайки ужилен от съзнанието за своето нещастие, по този начин задължително придобива поне някакво познание за Бога. Така нашето усещане за невежество, суета, нужда, слабост, накратко, извратеност и тление, ни напомня (виж Калвин върху Йоана 4:10), че в Господа, и само в Него, обитава истинската светлина на мъдростта, здрава добродетел, изобилна доброта. Така сме подтиквани от нашите зли неща да разбираме Божиите добри неща; и, наистина, не можем да се стремим към Него искрено докато не започнем да се отвращаваме от себе си. Защото кой човек не е склонен да уповава на себе си? Всъщност кой не уповава по този начин в себе си, когато не познава себе си, тоест, докато е доволен от своите си дарби и не осъзнава и не мисли за своето нещастие? Следователно, всеки човек, когато започне да опознава себе си, не само е принуден да търси Бога, но също е воден за ръка да го намери.

от Жан Калвин