Лечебната сила на Черният бъз

Ето какво разказва Петър Димков
Лечителя за черния бъз:
„Бях излязъл на екскурзия към Своге и изведнъж се натъкнах на една невестулка, която се бореше с пепелянка. Отровната змия се стремеше да захапе невестулката, тя пък се присягаше да захапе змията. Надмощие имаше змията – тя клъвна невестулката. Помислих си, че борбата е завършила. Невестулката бързо се шмугна в храстите, видях я как обели с острите си зъби кората от един бъз и схруска малко от нея Минута след това отново се върна и се вкопчи в змията. И не я остави, докато не я прегриза и умъртви! Оттогава е и моят интерес към черния бъз! Това е едно чудно растение. Добитъкът, който пасе по склоновете, яде на есен черните зърна на бъза така, както човек яде баклава. А веднъж наблюдавах какво правят лястовиците, преди да отлетят на юг: няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза – само тях! – и се зареждат със сили да прелетят огромното разстояние“
Узрее ли гроздето в лозята, по ниви и чукари започва да се чернее едно вълшебно растение, казват старите баби. Бъзът помага да се вдигнат биоенергийните сили на организма за предстоящата зима. В някои райони го наричат бъзуняк, драмбъз, селешник, както и свирчовина, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането й стават за свирки. Природолечителят Еньо Миланов разказва, че ниският бъз, който зрее сега, укрепва тялото, както нищо познато на човека. В момента билето расте незабелязвано по всички слогове на България, гори, изоставени ниви, храсталаците в околностите на големите градове.
„Петър Димков разказваше, че когато се бият змията и невестулката, последната отива и се наяжда с черните плодчета. Благодарение на тях всичките рани от ухапвания й зарастват и тя отново е готова за сражение. На човека също помага при рани, ухапано от комари или змии. Намачква се и се слага върху раната. В случай че имаме само листа – също става, но плодчетата са по-ефикасни“, съветва симеоновският лечител. Ефектът бил много оздравителен и в пъти по-добър от този на смрадликата.
Регенерация
Освен за регенерация на кожа, тъкани и мускули, бъзът влиза в храните на бъдещето със силите, които дава на организма. „Винаги съм казвал, че ние трябва да гледаме какво ядат животните. Не случайно, когато птичките се готвят за прелитане на големите разстояния, се наяждат с бъз, който да им даде сили“, припомня билкарят.
Казва, че растението е толкова силно, че когато се бере с найлонови ръкавици, тъмночервеният сок започва да ги топи. По този повод Еньо си спомня, че преди 20-30 години брал един толкова лековит бъз, че зърната взели, че разтопили дебела пластмасова кофа.
Най-голямото приложение на бъза обаче е повишаването на имунитета. Той е като атлет, който трябва да се тренира преди голямото състезание. За това за неговата кондиция е хубаво да се мисли сега, а не през зимата, когато вражеските вируси нахлуят. Еньо споделя една доста лесна бабина рецепта за ниския бъз. В буркан се слагат един пръст зърна, които се редуват с пръст захар. Съдът се покрива и се изчаква 2-3 дни си пуснат сока. След това сместа се прецежда. Пие се от нея една супена лъжица на гладно. От гъстата част се прави мармалад.
„Когато Блага Димитрова отишла при Петър Димков, той й казал следното: „Ако се беше обадила по-рано, щях да ти предложа да пиеш от този бъз и нямаше да стигнеш до операция на гърдата“, припомня Миланов случка от живота големия български лечител.
Суров или сушен
Знахарят съветва още, че именно сега е времето да се наберат китки от това растение и да се навържат на проветриво място, че да изсъхнат. През зимата от тях ставал чудесен общоукрепващ чай. Поредната рецепта, която Миланов дава, е следната: една супена лъжица се запарва в половин кило вода. От отварата се пие по чаша три път дневно.
„Навремето берях бъз и за да си оцветявам виното. Зърната трябва да са добре узрели, не бива да са горчиви, защото тогава са отровни“, предупреждава именитият билкар. По думите му може да се ядат и сурови по една супена лъжица три пъти дневно. Консумацията им помага или предпазва от артрити и стомашни неразположения, простудни заболявания, пневмонии, бронхит, туберкулоза, кашлица.
„Според китайската медицина генераторът на белия дроб е дебелото черво, а на сърцето -тънкото. Бъзът, щом регулира стомаха и освобождава от проблеми на червата, по енергийните меридиани веднага това ще се отрази благотворно и на дишането ни. Защото белият дроб и дебелото черво работят заедно“, разкрива невидимите механизми на природолечението Миланов. „Невидимото управлява видимото. Не случайно думата за стомах на руски е „живот“, добавя той.
За тънка талия
След ниския бъз е ред да зрее и дървесният. За него Миланов казва, че е по-вкусен, прилича дори на боровинка. Поради тази причина някои правят и сладко от него, и „лимонадени сокове“. Покрива целия целебен диапазон на ниския си събрат, действа силно при ревматизъм и подагра. За него има данни, че сваля кръвното налягане по един естествен и природосъобразен начин. И ниският, и високият бъз имали свойството да вталява дамите. „Оцет от плодчетата се пие по една супена лъжица за тънка талия. Приготвя се както всички други вина, като се оставя да ферментира“, вади Еньо като коз от ръкава си нова и актуална рецепта.
Иначе лечебни свойства имат всички части на растението. В българската народна медицина чаят от цветовете се употребява още за лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, болни бъбреците и проблеми с пикочния мехур и простатата. Отвара от листата се използва външно за бани при кожни обриви, хемороиди, ревматизъм. Експерти в областта на алтернативната медицина изтъкват, че бъзът е онзи вълшебник, който може да поправи последствията от груби лекарски грешки и неправилно медикаментозно лечение.