Доказано! Има живот след смъртта…

Има тайна, която е много по-голяма от политиката, здравната свобода, науката или дори цялата история на човешката раса. Тази тайна си остава неприета – дори осъждана от научната общност, и все пак това е най-важната тайна за всичко, което съществува…

Тя е, че всички оцеляваме след физическата смърт на нашето тяло. Съзнанието ни продължава да живее след смъртта ни в този земен сън, съзнанието ни преминава отвъд тази физическа реалност и има такова невероятно и могъщо съществуване, че човешкият език не е достатъчен, за да го опише.

Това е посланието на д-р Ибън Александър, автор на неотдавна публикуваната книга “Proof of Heaven”. Наскоро прочетох книгата и я намирам пленителна, а също и потвърждаваща някои важни теории, които съм развил за същността на живота и Създателя.

Учен-скептик, който никога не е вярвал в съществуването на Бог, Небеили съзнание

Дълго преди да напише тази книга, д-р Александър е бил неврохирург и „учен-скептик“. Той не е вярвал в съществуването на съзнание, избор или наличието на нефизически дух. Обучен в западно медицинско училище и заобиколен от медицински колеги, дълбоко инвестирали в материалистичния възглед за Вселената, д-р Александър вярвал, че така нареченото „съзнание“ е само една илюзия, създадена от биохимичните функции на мозъка.

Това е възгледът и на почти всички учени днес, включително на физици като Стивън Хокинг, който казва, че човешките същества са нищо повече от „биологични роботи“, които нямат съзнание и избор.

Д-р Александър е щял да държи на този мирогред до смъртния си одър, ако не беше едно събитие, толкова странно и чудновато, че отрича всички конвенционални научни обяснения: д-р Александър е „мъртъв“ в продължение на седем дни, през което време изживява поразително ясно пътуване в отвъдното. След като се завръща в своето физическо тяло тук, той е чудотворно изцелен и написва книгата „Proof of Heaven“.

Бактерии E.coli „ядат“ мозъка му

Всичко започва, когато гръбначният мозък на д-р Александър се заразява с бактерии E.coli. Бактериите започват буквално да изяждат мозъка му и той получава силни пристъпи на гърчове, има словесни изблици и мускулни спазми, като накрая изпада в пълна мозъчна кома.

В тази кома той е с показатели за нулева мозъчна дейност и е поддържан жив само с респиратор и течности интравенозно. Лекуващите го лекари скоро заключават, че д-р Александър ще умре в рамките на няколко дни, и че дори ако оживее  ще съществува във вегетативно състояние, със силно ограничени функции на мозъка. Статистически, при пациенти с инфекции на мозъка, причинени от E.coli, смъртността е 97%.

И тук започва шокиращото пътуване: вместо да изпита „нищото“ през тези седем земни дни на загуба на съзнание, д-р Александър се „събужда“ от съня на земния си живот и започва да усеща непонятно огромно разширяване на съзнанието си в отвъдното.

Този опит е описан по-подробно в книгата му, но ето и някои акценти от нея:

• Животът след смъртта е толкова „истински“ и просторен, че в сравнение с него животът като човек на Земята изглежда като изкуствен сън.

• Няма времево измерение в отвъдното. Времето не „тече“, както е в нашата Вселена. Един миг може да изглежда като цяла вечност и съзнанието може да се движи без никакво усилие през това, което ние възприемаме като време. (Тази идея за едновременно съществуване на всички времена е от огромно значение за разбирането за мултивселена и избор, наред с усещането за време на нашето съзнание.)

• Материята на живота след смъртта е чистата доброта. Добротата доминира отвъдното в такава огромна степен, че като цяло присъствието на злото е безкрайно малко.

• В отвъдния живот цялата комуникация е телепатична. Няма нужда от думи, нито има разделение между нас и всичко останало.

• В момента, в който си зададем някакъв въпрос, отговорите му моментално се изправят пред нас, непосредствено очевидни, в спиращи дъха дълбочина и детайлност. „Неизвестното“ не съществува и самото задаване на въпрос е веднага придружено от появата на неговите отговори.

• Там има буквално и ад, който е описан от д-р Александър като място под земята, с възлести корени на дърветата, демонични лица и безкрайни мъки. Д-р Александър е спасен от това място от ангелски същества, които го транспортират в Рая.

Бог признава съществуването на мултивселената

Най-интересният за мен параграф в книгата „Proof of Heaven“ е на страница 48, където д-р Александър казва:

„Чрез Орб [Бог] ми каза, че там има не само една вселена, а много – всъщност те са повече отколкото можех да проумея, но че доброто лежи в центъра на всички тях. Злото присъстваше и във всички други вселени, но само в най-малки количества.Злото е необходимо, защото без него изборът ще е невъзможен, а без избор не може да има прогрес – няма движение напред, няма шанс за нас да се превърнем в това, което Бог копнее за нас да бъдем. Ужасно и всемогъщо, каквото злото понякога изглежда да е в свят като нашия, в по-голямата картина доброто е в доминиращо господстващо положение и това в крайна сметка ще е, което ще триумфира.“

Този пасаж ме впечатли силно, защото аз отдавна смятам, че нашата Вселена е била създадена от Създателя като само една от безброй други вселени, всяка с вариации на живота и законите на физиката. Това, което цитатът на д-р Александър потвърждава е, че нашият живот на планетата Земя е „тест“ на личностното ни израстване, и че начинът да се постигне напредък в този тест е да побеждаваме злото, докато разпространяваме доброта и състрадание.

Нещо повече, този пасаж също потвърждава съществуването на избор и дори помага да се отговори на въпроса, който аз често си задавам: „Защо сме поставени тук в един свят на такова зло, заобиколени от невежество, тъмнина и заблуда?“ Отговорът изглежда е, че Земята е изпитателно поле за душите, които са били избрани от Създателя, за крайния тест на доброто срещу злото.

Земята като изпитателно поле

Въпреки че „Proof of Heaven“ не отива толкова далеч, моята работна теория е, че нашата планета Земя е сред най-високите нива, заразени със злото във великата мултивселена. Само най-смелите души се съгласяват да дойдат на Земята и се раждат в човешки тела, лишени от своите спомени.

От тук нататък предизвикателствата на живота са многостранни:

1) Да разберем кои сме и защо сме тук.
2) Да се научим да разпознаваме и преодоляваме злото (тиранията, робството, потисничеството, Голямото правителство, и т.н.).
3) Да се научим да разпространяваме добротата, състраданието, изцелението и знанието.

След смъртта си сме оценявани от по-висока сила и в това решение се взема предвид представянето ни в тези области. Успели ли сме да достигнем самоосъзнаване? Работили ли сме за побеждаване на злото? Показали ли сме доброта и състрадание, помагали ли сме на други със знания и информираност (в тази посока)?

Както вероятно вече се досещате, огромното мнозинство от хората се провалят на тези тестове.Те умират като огорчени, егоистични, пристрастени, алчни слуги на злото, които погрешно са смятали, че са победили в играта на живота, докато в действителност са загубили в далеч по-важния тест на Създателя.

Най-важното за един човешки живот е не придобиване на пари или слава, или на власт над другите, а постигане на висок „резултат“ в тази симулация, известна като човешки „живот“, с устояване на злото, разпространяване на доброто и разширяване на осъзнаването за това, кое е истина и кое илюзия.

За тези, които уважават живота, които практикуват смирение и самоосъзнаване, които се стремят да разпространяват знания и мъдрост, докато се противопоставят на тиранията, потисничеството, невежеството и злото, техните души, според мен, ще бъдат избрани за специални задачи във великата мултивселена. Това е „истинското“ съществуване. Този земен живот е само една симулация под формата на сън, където душите ни се свързват със суровата биология на нашата планета за много кратък период от време. Това всъщност става само за един миг, разгледано в мащаба на по-голямата картина.

Всъщност нашата душа е нещо много повече, отколкото нашето тяло. В действителност душата ни е безкрайно по-осъзната, интелигентна и креативна от това, което може да бъде преживяно или изразено чрез мозъка на човека. Да се опитваме да усетим пълната реалност на това, което сме, използвайки ограничената физическа материя на човешкия мозък, е като да се опитваме да научим насекомо да композира музика като Моцарт.

Мултивселената е изпълнена с интелигентни форми на живот, включително многоизмерни същества

Пътуването на д-р Александър потвърждава и съществуването на разумен живот далеч извън Земята. Или както той обяснява в своята книга:

„Видях изобилието на живот в безбройните вселени, включително някои, чиято интелигентност е далеч отвъд тази на човечеството. Видях, че има безброй по-висши измерения, но че единственият начин да се разберат тези пространства е да се влезе в тях и да се усетят лично. За тях не може да се знае, или да бъдат разбрани, от по-ниско пространство. От тези по-високи светове има достъп до всяко време и място в нашия свят.“

Това не само потвърждава съществуването на други интелигентни цивилизации в така известната ни вселена, но по-важното е наличието на многомерни същества, които могат да идват и да си отиват от нашия свят както пожелаят.

В различните култури по света има записани безброй случаи на посещавали Земята напреднали същества, на трансфер на технологии в древни цивилизации на Земята, и дори вероятно на кръстосване с ранните хора.

Алтернативни изследователи като Дейвид Айк говорят за многоизмерни същества, които посещават Земята и заразяват планетата с голямо зло. Според Айк глобалните контролери на нашата планета са буквално влечуго-подобни същества, променящи формата си, които са навлезли в нашия свят с цел контрол и заробване на човечеството. Въпреки, че нищо подобно не се споменава в книгата на д-р Александър, то не е в противоречие с това, което му е казано от Бог по време на комата …А именно, че има многоизмерни реалности, че някои високо-вибрационни същества могат да преминават през тези реалности на воля, и че Земята е заразена с голямо зло със специалната цел да тества нашия характер.

Учените-скептици грешат (отново)

Независимо от това, което може би си мислите за многоизмерните същества, за интелигентните форми на живот извън Земята и за съществуването на голямо зло на нашата планета, във всичко това има един аспект, който е кристално ясен: учените-скептици грешат.

„Учени-скептици“ всъщност не е много сполучлив термин. Те съвсем не са скептични. Те просто следват своя собствена религия със своите свещени вярвания, за които не могат да се задават въпроси … никога! Тези вярвания включват пълно преклонение пред материалистичния възглед за Вселената. Едновременно с това така наречените „скептици“ не вярват, че те самите са съзнателни същества, защото вярват, че съзнанието е просто „артефакт“ на биохимичната функция на мозъка.

Няма живот след смъртта, настояват те. Няма панацея за ума и тялото, плацебо ефектът е безполезен и няма такива неща като предчувствие, екстрасенсорни способности или психологически феномени. О, да, те също така настояват, че да си инжектиран с живак, MSG и формалдехид посредством ваксини е всъщност нещо добро за нас, че химикалът флуорид е добър за здравето на обществото, и че всички ние трябва да консумираме повече ГМО, пестициди и синтетични химикали.

Не е изненадващо, че тези религиозни членове на култа „сциентизъм“ не вярват в живота след смъртта. Това е, което им позволява да правят геноцидни престъпления срещу човешката раса днес с ГМО,експериментална медицина, токсични ваксини и други смъртоносни занимания. Според тях хората нямат души, така че да ги убиваш няма последствия.

Или както казва д-р Александър:

„Някои членове на научната общност, които са се врекли във вярност на материалистичния мироглед, настояват отново и отново, че науката и духовността не могат да съществуват заедно. Те грешат.“

Разбира се. „Учените-скептици“ грешат в почти всичко, за което се застъпват. Но най-голямата им грешка е отричане съществуването на собствените им души. Излишно е да се посочва, че всички те ще се провалят в теста на този симулиран човешки живот,  когато се отсъжда присъдата им. Боже, каква изненада ще бъде за тези тъжни души, когато този ден дойде…

Не бих искал да се изправя пред Бог един ден, след като съм живял живота на учен-скептик и да чуя Бог да ми зададе въпроса: „Ти се съмняваше в мен?“ Как може някой да гледа света наоколо и да не вижда признаците на интелигентен Създател?

Няма биохимично обяснение за преживяното от д-р Александър

За скептиците, които може да четат тук, д-р Александър преминава през девет възможни биохимични хипотези за обясняване на преживяванията си, след което щателно и научно ги отхвърля една по една. Резултатът? Преживяното от него е реалност. Всъщност то е „по-реално“ от живота като човешко същество.

Не забравяйте, че д-р Александър е неврохирург. Този човек знае физическия мозък, както не много други. Деветте медицински обяснения, които той разглежда и отхвърля като възможни причини за преживяното от него, са:

1) Първично програмиране на мозъчния ствол.
2) Изкривено извикване на спомени от лимбичната система.
3) Ендогенна глутамат-блокада с екситотоксичност.
4) Изхвърляне на ДМТ.
5) Изолирано оцеляване на региони от мозъчната кора.
6) Загуба на инхибиторни неврони, водеща до високи нива на активност сред възбудени невронни мрежи, които генерират очевидна „свръх-реалност“.
7) Активиране на таламуса, базалните ганглии и обезумяване, създаващи преживяване на хиперреалност.
8) Феномена рестартиране.
9) Генериране на необичайна памет чрез архаични визуални пътеки.

Д-р Александър може да е най-надеждният свидетел на отвъдното

Изживяното (и описано след това в книга) от д-р Александър е може би най-добрият публично документиран случай на живот след смъртта, който съществува в западната наука днес. Фактът, че ярък хипер-реален отвъден живот е преживян от материалистичен учен-скептик и мозъчен хирург, който не е вярвал в живот след смъртта – и който впоследствие намира смелостта да документира своите преживявания и да ги публикува в книга – добавя неопровержима правдоподобност на това преживяване.

Той не е някакъв наивник, който търси слава в телевизионно шоу. Всъщност написването на тази книга му спечелва безкрайните подигравки на бившите му „научни“ колеги. Той е имал всички извинения да не пише тази книга. Но само благодарение на Божията намеса д-р Александър е излекуван от инфекцията на E.coli,  нормалните функции на неговия мозък са възстановени и му се дава възможност да запомни преживяното след смъртта, за да се върне обратно и да го опише.

Д-р Александър и неговият опит отразяват този на безброй други хора, от всички култури, които са докладвали за подобни преживявания след смъртта. Има живот след живота тук и промяната в съзнанието на земляните, която се изисква от нашия вид за по-високото ниво на разбиране започва смятам с приемането на истината за безсмъртието на собствените ни души (и съществуването на велик Създател).

Какво означава всичко това?

Духовното пътуване на д-р Александър ни дава богата информация, която може да ни помогне да намерим смисъла и целта на нашия живот.

За начало това означава, че всички наши действия са записвани в космоса и че тайни не съществуват, в по-широкия смисъл на думата. Не можем тайно да прецакаме някого тук на Земята и да мислим, че това няма да бъде записано на душата ни завинаги. Това означава също, че всички наши действия ще бъдат преценени в отвъдното. Ако това ви звучи познато, то е защото тази идея е в основата на всяка голяма световна религия – едва ли случайно.

То означава също така, и че има хора, живеещи днес на тази планета, чиито души буквално ще горят във вечен ад. И че има и други хора, чиито души, като на д-р Александър, ще бъдат възвисени в Небето и ще им бъде показана по-голяма реалност. Това, което определя кой път ще поемат душите ни след смъртта на физическото ни тяло, са решенията, които взимаме всеки ден в живота си.

И което има значение не е дали ще успеем да победим злото тук, на Земята, а природата на характера, с който излизаме след всичките предизвикателства и премеждия, пред които сме изправени тук.

Всичко това е един тест, разбирате ли?

Ето защо животът изглежда така тежък понякога. Това не е панацея, а място за тестване на най-смелите души – онези, които са пожелали да влязат в царството на голямото зло, с надеждата, че ще могат да се извисят над него преди да е дошъл края на техния човешки живот.